Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати.
Допусках те единствено в съня си.
Душата си изливах само в стих...
и разруших с омразата света си...
Но мина време... вече съм добре...
Остана само споменът, тъгата...
И самотата на едно дете
подхвърлено в ръцете на съдбата...
Таня Симеонова
© Таня Симеонова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
