Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати.
Допусках те единствено в съня си.
Душата си изливах само в стих...
и разруших с омразата света си...
Но мина време... вече съм добре...
Остана само споменът, тъгата...
И самотата на едно дете
подхвърлено в ръцете на съдбата... ...