31.01.2014 г., 9:47

Лично...

1.4K 1 1

Сърцето ми разсече ти на две...

Погледнах се във криво огледало...

Неземна мъка сякаш ме обзе

и мислех - няма никога да бъда цяла...

 

Заключих се зад хиляди врати.

Допусках те единствено в съня си.

Душата си изливах само в стих...

и разруших с омразата света си...

 

Но мина време... вече съм добре...

Остана само споменът, тъгата...

И самотата на едно дете

подхвърлено в ръцете на съдбата...

 

Таня Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...