Лично...

31 ene 2014, 9:47

Poesía

1047 1 1

Сърцето ми разсече ти на две...

Погледнах се във криво огледало...

Неземна мъка сякаш ме обзе

и мислех - няма никога да бъда цяла...

Заключих се зад хиляди врати.

Допусках те единствено в съня си.

Душата си изливах само в стих...

и разруших с омразата света си...

Но мина време... вече съм добре...

Остана само споменът, тъгата...

И самотата на едно дете

подхвърлено в ръцете на съдбата...

Таня Симеонова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MayaPantazieva (Maya Pantazieva)

2016-06-10T14:06:12+03:00

Невероятно е, много трогателно! Адмирации Танче!