Лично...

Poesía

1.4K 1 1

Сърцето ми разсече ти на две...

Погледнах се във криво огледало...

Неземна мъка сякаш ме обзе

и мислех - няма никога да бъда цяла...

Заключих се зад хиляди врати.

Допусках те единствено в съня си.

Душата си изливах само в стих...

и разруших с омразата света си...

Но мина време... вече съм добре...

Остана само споменът, тъгата...

И самотата на едно дете

подхвърлено в ръцете на съдбата...

Таня Симеонова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MayaPantazieva (Maya Pantazieva)

Невероятно е, много трогателно! Адмирации Танче!

2016-06-10T14:06:12+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0