Линея мълчалив
Заваля. Застудя.
И душата ми се сви.
Денят ми отново посивя,
без звезди и птици,
без усмихнати зеници
на едни очи.
Обгръща ме отвсякъде сумрака
на изтлели слънчеви лъчи,
само сърцето си тиктака -
кажи й пак, пак й го кажи!
Не! Сега линея мълчалив,
каквото имах, аз го казах,
останалото дълбоко скрих
навътре в мъжката си пазва.
Дори не се извиних,
не знаех, че за обич
те наказват,
когато посвещаваш топъл стих,
а той замръзва в нещо празно!
Такъв ми бе животът -
вълчосива гладна зима,
такъв ще си остане - с вопъл
за топлина и любов незрима!
© Валентин Василев All rights reserved.
