snEjiTy (Елиза) snEjiTy (Елиза)
11
Jun 22, 2008, 11:27 PM

Линията на сърцето

  Poetry » Other
1.1K 0 4
Ах, колко лесно е да бъдеш силен,
но на думи.
И колко лесно е да продължиш напред,
но как... сам облян в мечти.
Ей, човече, събуди се, отвори очи.
Всяко нещо във живота
е сътворено от лъжи.
За всяка глътка въздух
трябва да се бориш
и сълзи горчиви
да спреш да рониш.
Лепни усмивката си на лицето,
затвори линията на сърцето
и пусни я на заето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елиза All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • snEjiTy (Елиза)
    snEjiTy (Елиза)
    Ами...удар след, удар.., но нали това е животът.
    Не, не грешиш,така е горчилката и празнотата са там скътани в душата ми.. Няма как да попълня липсата им със стих,но пък мога да си помечтая..
    Благодаря за отделеното време Поздрави!
  • дкф99 (Диди Ф)
    дкф99 (Диди Ф)
    Виж, сега, аз не съм експерт, защото формата си е форма, може и да не е съвършена, но идеята е добра, все пак всеки сам се справя с гадостите на живота и ако ти си го почувствала така - малко грубо, малко недоофрмено, малко недоизказано - това не означава, че не си усетила удара на живота до край, просто това е само стих. За мен е важно усещането и в тази връзка ми се струва, че има нещо горчиво и недоизказано, но пък то си е твое лично и ако е празнота в душата, няма как да попълниш липсата и' със стих или може да греша. Нека греша!
  • snEjiTy (Елиза)
    snEjiTy (Елиза)
    Да.. не е много добро,права си Цветелина Цанева.. това бяха мисли и чувства в един
    труден за мен момент,вярно мисли, но не добре подредени...
    Благодаря

    Поздрави и на теб Таня
    Защо на заето ли...?Защото на човек понякога толкова му се насъбира, че предпочита болката от самотата... отколкото да бъде нараняван от хората..Пак поздрави и Благодаря
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    И защо на заето?Кога ще живееш свободно?Поздравче!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0