22.06.2008 г., 23:27

Линията на сърцето

1.1K 0 4
Ах, колко лесно е да бъдеш силен,
но на думи.
И колко лесно е да продължиш напред,
но как... сам облян в мечти.
Ей, човече, събуди се, отвори очи.
Всяко нещо във живота
е сътворено от лъжи.
За всяка глътка въздух
трябва да се бориш
и сълзи горчиви
да спреш да рониш.
Лепни усмивката си на лицето,
затвори линията на сърцето
и пусни я на заето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиза Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами...удар след, удар.., но нали това е животът.
    Не, не грешиш,така е горчилката и празнотата са там скътани в душата ми.. Няма как да попълня липсата им със стих,но пък мога да си помечтая..
    Благодаря за отделеното време Поздрави!
  • Виж, сега, аз не съм експерт, защото формата си е форма, може и да не е съвършена, но идеята е добра, все пак всеки сам се справя с гадостите на живота и ако ти си го почувствала така - малко грубо, малко недоофрмено, малко недоизказано - това не означава, че не си усетила удара на живота до край, просто това е само стих. За мен е важно усещането и в тази връзка ми се струва, че има нещо горчиво и недоизказано, но пък то си е твое лично и ако е празнота в душата, няма как да попълниш липсата и' със стих или може да греша. Нека греша!
  • Да.. не е много добро,права си Цветелина Цанева.. това бяха мисли и чувства в един
    труден за мен момент,вярно мисли, но не добре подредени...
    Благодаря

    Поздрави и на теб Таня
    Защо на заето ли...?Защото на човек понякога толкова му се насъбира, че предпочита болката от самотата... отколкото да бъде нараняван от хората..Пак поздрави и Благодаря
  • И защо на заето?Кога ще живееш свободно?Поздравче!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...