22.06.2008 г., 23:27

Линията на сърцето

1.1K 0 4
Ах, колко лесно е да бъдеш силен,
но на думи.
И колко лесно е да продължиш напред,
но как... сам облян в мечти.
Ей, човече, събуди се, отвори очи.
Всяко нещо във живота
е сътворено от лъжи.
За всяка глътка въздух
трябва да се бориш
и сълзи горчиви
да спреш да рониш.
Лепни усмивката си на лицето,
затвори линията на сърцето
и пусни я на заето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиза Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами...удар след, удар.., но нали това е животът.
    Не, не грешиш,така е горчилката и празнотата са там скътани в душата ми.. Няма как да попълня липсата им със стих,но пък мога да си помечтая..
    Благодаря за отделеното време Поздрави!
  • Виж, сега, аз не съм експерт, защото формата си е форма, може и да не е съвършена, но идеята е добра, все пак всеки сам се справя с гадостите на живота и ако ти си го почувствала така - малко грубо, малко недоофрмено, малко недоизказано - това не означава, че не си усетила удара на живота до край, просто това е само стих. За мен е важно усещането и в тази връзка ми се струва, че има нещо горчиво и недоизказано, но пък то си е твое лично и ако е празнота в душата, няма как да попълниш липсата и' със стих или може да греша. Нека греша!
  • Да.. не е много добро,права си Цветелина Цанева.. това бяха мисли и чувства в един
    труден за мен момент,вярно мисли, но не добре подредени...
    Благодаря

    Поздрави и на теб Таня
    Защо на заето ли...?Защото на човек понякога толкова му се насъбира, че предпочита болката от самотата... отколкото да бъде нараняван от хората..Пак поздрави и Благодаря
  • И защо на заето?Кога ще живееш свободно?Поздравче!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...