22 июн. 2008 г., 23:27

Линията на сърцето

1.1K 0 4
Ах, колко лесно е да бъдеш силен,
но на думи.
И колко лесно е да продължиш напред,
но как... сам облян в мечти.
Ей, човече, събуди се, отвори очи.
Всяко нещо във живота
е сътворено от лъжи.
За всяка глътка въздух
трябва да се бориш
и сълзи горчиви
да спреш да рониш.
Лепни усмивката си на лицето,
затвори линията на сърцето
и пусни я на заето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елиза Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами...удар след, удар.., но нали това е животът.
    Не, не грешиш,така е горчилката и празнотата са там скътани в душата ми.. Няма как да попълня липсата им със стих,но пък мога да си помечтая..
    Благодаря за отделеното време Поздрави!
  • Виж, сега, аз не съм експерт, защото формата си е форма, може и да не е съвършена, но идеята е добра, все пак всеки сам се справя с гадостите на живота и ако ти си го почувствала така - малко грубо, малко недоофрмено, малко недоизказано - това не означава, че не си усетила удара на живота до край, просто това е само стих. За мен е важно усещането и в тази връзка ми се струва, че има нещо горчиво и недоизказано, но пък то си е твое лично и ако е празнота в душата, няма как да попълниш липсата и' със стих или може да греша. Нека греша!
  • Да.. не е много добро,права си Цветелина Цанева.. това бяха мисли и чувства в един
    труден за мен момент,вярно мисли, но не добре подредени...
    Благодаря

    Поздрави и на теб Таня
    Защо на заето ли...?Защото на човек понякога толкова му се насъбира, че предпочита болката от самотата... отколкото да бъде нараняван от хората..Пак поздрави и Благодаря
  • И защо на заето?Кога ще живееш свободно?Поздравче!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...