ЛИПА И ВЯТЪР
Липата цяла нощ бе плакала
с лъчисти сребърни сълзи.
С лудешки бяг „нахалник” вятър
отрано и съвсем бе прекалил.
Промяна в китната премяна,
жестока, пълна той извърши.
Съблечена, засрамена, издрана,
но... не успя да я прекърши.
Цветът и, стъпкан от нозете,
с нови плодове ще ни дари...
И семенца ще никнат там, където
в оная нощ са капали сълзи!
26.05.2007год.
В стил „Лято” на Вивалди:)
© Мери Попинз All rights reserved.