May 28, 2007, 9:29 PM

ЛИПА И ВЯТЪР

  Poetry
691 0 6

 

 

ЛИПА И ВЯТЪР

 

Липата цяла нощ бе плакала

с лъчисти сребърни сълзи.

С лудешки бягнахалниквятър

отрано и съвсем бе прекалил.

Промяна в китната премяна,

жестока, пълна той извърши.

Съблечена, засрамена, издрана,

но... не успя да я прекърши.

Цветът и, стъпкан от нозете,

с нови плодове ще ни дари...

И семенца ще никнат там, където

в оная нощ са капали сълзи!

 

 

26.05.2007год.

В стил „Лято” на Вивалди:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно!!!
  • Това заради надеждата в края, е тук! Пожелавам си нещо, свързано с надежда.
  • Сякаш аз съм липата........От известно време се чуствам точно така(:Но финала ми харесва,защото ми дава надежда,че всичко ще се оправиБлагодаря ти,Мери!
  • Поетично,прекрасно,красиво!
    Поздрав,Мери!
    Прегръщам те силно,мила!
  • Знаеш ли, написаното оживя пред мен със силната си образност!
    Браво, Меричка!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...