Липсваш ми
Липсваш ми ти казвам, истината е това,
две прости думи ала от сърце и душа!
Бяхме заедно а самичък съм сега.
не си жена която ще се възгордее от това!
Липсва ми чаровната ти усмивка на жена,
очите ти сини,част от морската синева!
Жена красива,но и с духовна красота!
Липсват ми разходките сред природата.
Слънцето ни галеше с лъчите си така,
сякаш ни разбираше, слънчева, милувка една!
Птичките пееха в хор, навсякъде е зеленина,
една пролетна картина изпълнена с красота!
Липсваш ми и с теб ми се иска да полетя,
заедно хванати за ръце в полета на Любовта!
Прегръдка силна, телата са в едно сега,
а устните се сливат в целувка вълшебна!
Ти тръгваш си, ще мислиш ли за мен вечерта,
като останеш след такъв прекрасен ден сама.
За нашата прекрасна среща, за нашата Усмивка!
Вярвам и сигурен съм че ще е така!
Липсваш ми морско момиче, наистина,
ако и аз ти липсвам, това е Любовта!
© Валентин Миленов All rights reserved.