May 9, 2018, 1:12 AM  

Липсваш ми

  Poetry » Love
552 0 1

                                                 Липсваш ми 

 

Липсваш ми ти казвам, истината е това,

две прости думи ала от сърце и душа!

Бяхме заедно а самичък съм сега.

не си жена която ще се възгордее от това!

 

Липсва ми чаровната ти усмивка на жена,

очите ти сини,част от морската синева!

Жена красива,но и с духовна красота!

 

Липсват ми разходките сред природата.

Слънцето ни галеше с лъчите си така,

сякаш ни разбираше, слънчева, милувка една!

Птичките пееха в хор, навсякъде е зеленина,

една пролетна картина изпълнена с красота!

 

Липсваш ми и с теб ми се иска да полетя,

заедно хванати за ръце в полета на Любовта!

Прегръдка силна, телата са в едно сега,

а устните се сливат в целувка вълшебна!

 

Ти тръгваш си, ще мислиш ли за мен вечерта,

като останеш след такъв прекрасен ден сама.

За нашата прекрасна среща, за нашата Усмивка!

Вярвам и сигурен съм че ще е така!

Липсваш ми морско момиче, наистина,

ако и аз ти липсвам, това е Любовта!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...