Сутрин очи отварям и усещам липсваш ми.
Ръце протягам и разбирам - няма те.
Сълзи проливам трябваш ми.
Дори насън търся те.
Без теб не дишам, казвам ти.
Как те викам, слушаш ли?
Каквото имам, давам ти.
За теб съм цялата, усещаш ли.
И всеки ден повтарям ти: "Обичам те".
А ти кажи - обичаш ли ме?
С всичко в себе си жадувам те.
А ти заспивайки, сънуваш ли ме?
© Яна Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
