asangel (Анжела Ангелова)
16 6
Mar 11, 2015, 10:59 AM

Липсваш ми 

  Poetry » Love
754 0 2

Как исках на глас да изричам 

всичко, което в душата напира,

но някак разумът спира

да ниже думи богато,

знаех да пазя своята сила

в тайна обвита!

 

От гърло на зелена бутилка

тежко вино изливах

вътре в плътта си

и се опих,

тогава сърцето

сякаш спря за някакъв миг

откъсна се вик

Мигът отлетя...

намирах се в пустошта,

мъгла покри моите мисли,

нехайно питах се -

помниш ли ти?

 

Вече не чувах

някой май ме бичува

няма я мойта любов

далече замина,

наказа ме с бичът жесток.

Сърцето простена -

„няма пощада за тебе“!

 

Вино червено наливах

и пиех отново

в клещи от пръсти стисках

отломки кървящи

с последна надежда,

усещайки как сърцето спира -

върни се, любов!

© Анжела Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??