Липсваш ми
Как исках на глас да изричам
всичко, което в душата напира,
но някак разумът спира
да ниже думи богато,
знаех да пазя своята сила
в тайна обвита!
От гърло на зелена бутилка
тежко вино изливах
вътре в плътта си
и се опих,
тогава сърцето
сякаш спря за някакъв миг
откъсна се вик
Мигът отлетя...
намирах се в пустошта,
мъгла покри моите мисли,
нехайно питах се -
помниш ли ти?
Вече не чувах
някой май ме бичува
няма я мойта любов
далече замина,
наказа ме с бичът жесток.
Сърцето простена -
„няма пощада за тебе“!
Вино червено наливах
и пиех отново
в клещи от пръсти стисках
отломки кървящи
с последна надежда,
усещайки как сърцето спира -
върни се, любов!
© Анжела Ангелова All rights reserved.
