Погали ме и малко след това
замина някъде, далече,
усещам още нежната ръка
и зная, че ми липсваш вече.
Дъждът над мене заплющя,
дори небето се намръщи,
от студ сърцето ми скова,
дали обратно ще се върнеш?
Дали сред нощната тъма
ще ме намериш, закопняла
със спомените, от деня
под вишната ни разцъфтяла.
Как тичахме - две палави деца -
аз веех роклята си синя,
в очите ни се смееха слънца
и любовта така не ни отмина.
© Валка All rights reserved.