Погали ме и малко след това
замина някъде, далече,
усещам още нежната ръка
и зная, че ми липсваш вече.
Дъждът над мене заплющя,
дори небето се намръщи,
от студ сърцето ми скова,
дали обратно ще се върнеш?
Дали сред нощната тъма
ще ме намериш, закопняла
със спомените, от деня
под вишната ни разцъфтяла.
Как тичахме - две палави деца -
аз веех роклята си синя,
в очите ни се смееха слънца
и любовта така не ни отмина.
музика
© Валка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
