smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
16 ago 2009, 15:32

Липсваш ми!

1.2K 0 17

Погали ме и малко след това
замина някъде, далече,
усещам още нежната ръка
и зная, че ми липсваш вече.
Дъждът над мене заплющя,
дори небето се намръщи,
от студ сърцето ми скова,
дали обратно ще се върнеш?
Дали сред нощната тъма
ще ме намериш, закопняла
със спомените, от деня
под вишната ни разцъфтяла.
Как тичахме - две палави деца -
аз веех роклята си синя,
в очите ни се смееха слънца
и любовта така не ни отмина.

 

 

музика


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0