16 ago 2009, 15:32

Липсваш ми!

1.2K 0 17

Погали ме и малко след това
замина някъде, далече,
усещам още нежната ръка
и зная, че ми липсваш вече.
Дъждът над мене заплющя,
дори небето се намръщи,
от студ сърцето ми скова,
дали обратно ще се върнеш?
Дали сред нощната тъма
ще ме намериш, закопняла
със спомените, от деня
под вишната ни разцъфтяла.
Как тичахме - две палави деца -
аз веех роклята си синя,
в очите ни се смееха слънца
и любовта така не ни отмина.

 

 

музика


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...