16 авг. 2009 г., 15:32

Липсваш ми!

1.2K 0 17

Погали ме и малко след това
замина някъде, далече,
усещам още нежната ръка
и зная, че ми липсваш вече.
Дъждът над мене заплющя,
дори небето се намръщи,
от студ сърцето ми скова,
дали обратно ще се върнеш?
Дали сред нощната тъма
ще ме намериш, закопняла
със спомените, от деня
под вишната ни разцъфтяла.
Как тичахме - две палави деца -
аз веех роклята си синя,
в очите ни се смееха слънца
и любовта така не ни отмина.

 

 

музика


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...