Липсваш ми
посветено на Велизара, 10.12.2003)
Тук аз седя.
Мъж с разбито сърце
Аз бях неподходящ за твоите планове.
Когато дъждът беше слаб
ти се криеше и затваряше вратата.
Аз никога няма да бъда този, който желаеш.
Липсваш ми
Аз съм мъжът, който никога не опозна
И аз не мога да помогна,
аз не мога да излъжа,
за това, че още те обичам.
Аз не те познавам вече
Под черупката ти от лъжи, намери ли нещо?
Намери ли твоя супермен?
И той успя ли да бъде достоен за твоя велик план?
Трудно ми е да потърся нещо ново.
Аз мога да видя звездите отгоре,
те следят живота ни.
Те сияят над нашия крехък живот и плачат.
Мога ли да те попитам защо обърнахме ръце в друга посока?
И погледанахме за нещо друго, което никога няма да намерим?
Хотел, в който никой не отсяда.
Пияно, на което никой не свири.
Така ли се чувства сърцето ми?
Празна стая, студени, тъмни пътеки.
Остави ме с разбито сърце.
Въображаем ден.
Когато болката е изгнила далече.
Очакване за свобода.
Но липсваш ми.
Тук аз седя.
Мъж с разбито сърце
Аз бях неподходящ за твоите планове.
Когато дъждът беше слаб
ти се криеше и затваряше вратата.
Аз никога няма да бъда този, който желаеш.
Липсваш ми
Аз съм мъжът, който никога не опозна
И аз не мога да помогна,
аз не мога да излъжа,
за това, че още те обичам.
Аз не те познавам вече
Под черупката ти от лъжи, намери ли нещо?
Намери ли твоя супермен?
И той успя ли да бъде достоен за твоя велик план?
Трудно ми е да потърся нещо ново.
Аз мога да видя звездите отгоре,
те следят живота ни.
Те сияят над нашия крехък живот и плачат.
Мога ли да те попитам защо обърнахме ръце в друга посока?
И погледанахме за нещо друго, което никога няма да намерим?
Хотел, в който никой не отсяда.
Пияно, на което никой не свири.
Така ли се чувства сърцето ми?
Празна стая, студени, тъмни пътеки.
Остави ме с разбито сърце.
Въображаем ден.
Когато болката е изгнила далече.
Очакване за свобода.
Но липсваш ми.
© Иван Терзиев All rights reserved.
