Липсващото парченце
На дланта разпилян е животът ми,
и от мен даже по-разпилян...
Всяко чувство е наниз от ноти.
Всяка грешка е ход оправдан.
Много пъзели пренаредих,
но все липсваше нещо накрая.
Много думи облякох във стих,
докато себе си опозная.
Омагьосах сто мъжки очи,
докато в твоите не потънах...
Там посях всички свои мечти
и дай Боже... любов да пожъна.
Вече знам, че животът е пъзел,
който всеки от нас пренарежда...
Сто парченца дори да си взел
само в липсващото - е надеждата.
И когато те срещнах разбрах
защо трудно ми беше преди.
Във очите ти топли съзрях:
липсващото парченце... си ти!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
