Липсващото парченце от мен
Празни думи,
а прорязваха заблудата
и сляпо потъвах
в мълчанието ти.
Бориш се със себе си,
а аз, лудата...
не разбрах
как скришом
отворил си рани.
Нещо липсваше,
а аз не забелязах
и вярвах в щастието
като малко дете.
Отдалечаваше се
толкова бавно,
че не видях
липсващото парченце
от мен.
***
Ти крачиш сигурен на нова сцена,
зад теб е познатото и остарялото...
А аз позакъсняла, накъде да поема,
къде да гоня отново началото?
Отиваш си бавно, а аз не те задържам,
обичам те и ти давам свобода...
душата ти не бих могла да вържа,
ако си решил на друга да е тя.
Но някой ден, когато си самотен,
ела, на мойто рамо поплачи.
Аз съм тук, отново да запълня
празнотата в твоите очи.
Но недей ми дава парченцето, което
ми отне, откъсвайки го от моята душа...
Ти беше някога там... в сърцето,
но сега е твърде късно за това.
За моята любов,
наместо Сбогом...
© something else All rights reserved.
