Лисичката

Май не се знае кой е ловецът -
дали тази, която ме гони, или нея аз?
Когато ми праща удари на сляпо,
или когато нещо я подхване бяс?

Май не се знае дали тя не ловува -
капани ми слага и после скрита стои,
а това, че само така си общуваме,
си остава част от многото наши игри.
 
Не знам какво ще излезе
от хралупата на малката лисичка,
която лукаво ми се плези,
докато аз я мразя и обичам...
 
Май не се знае какво ще ù сторя,
ако кожата ù се окаже близо до мен?
А тя като хамелеон ще се скрие
зад гланц, червило и дори фон дьо тен...

Май не се знае, оръжия имам ли,
срещу напаст такава, само крачка назад,
ако има нещо като безсилие,
то май това е играта ни из целия град...
 
Не знам какво ще излезе
от хралупата на малката лисичка,
която лукаво ми се плези,
докато аз я мразя и обичам,
докато я дебна и чакам разплата -
тя да стои сама в тъмнината и
мен да гледа с хитри очи...
 
Не е това, което си мислите,
просто така изглежда -
като история ловна,
макар лисичката да е истинска,
няма за мене надежда,
затова и тя е виновна...
 
Не знам какво ще излезе
от хралупата на малката лисичка,
която лукаво ми се плези,
докато аз я мразя и обичам...