Литнали мечти
Улавям се унесена
в мечти за теб,
измамно щастие.
Пулсират в слепите очи,
завладяващи и дръзки.
Да ги прогоня ли?
Изгубен си за реалността,
но как да спра да пия
светлина...
Събирам падащите въглени,
горя и въздухът е жив...
и гоня те в мисли
безразсъдни,
потъвам сладостно
в спомени оскъдни,
живея с литналите си мечти,
издигам се над пропасти,
изкачвам стръмнини,
кътам те до себе си,
докосвам те,
затворя ли очи.
Твоето момиче съм -
не помниш ли...
© Галя Николова All rights reserved.
