Лобов - сезони
Коя си ти? – ме питаш тъй учудено –
Защо тупти за теб така сърцето,
и бие в ритъм бесен, превъзбудено,
и кара да треперят пак ръцете.
Аз съм нежният полъх на вятър,
цветовете красиви в полята,
зърното, никнещо във земята,
аз съм знойното циганско лято.
Златна есен съм, тъй плодородна,
хляб наченат и кърваво вино,
бащиното огнище съм родно,
твое утре и днес, а и минало.
Скрила съм се във воплите зимни,
в танца страстен на първия сняг,
в чувствата, в мислите най-интимни,
във дома ти съм гостенин драг.
Мой е също и птичия полет,
и засмяното слънце в небето,
и уханната чакана пролет,
аз усмивката съм на лицето.
При звездите, в росата търси ме,
аз съм вяра, надежда, живот,
тъй желана съм, неповторима,
мойто име е просто ЛЮБОВ.
© Люба Георева All rights reserved.
