Лодката
Лодката
Автор - Величка Богданова - Литатру
Като низ от восъчни листа
покрай нас животът отминава.
Радости, беди от младостта
в нашите души вовек скътава.
Ала в шепите си аз държа
лодката от езерото бяло,
там момчето в тебе възмъжа,
а пък аз – отдадох се изцяло…
И сега, когато есента
пръска аромати невидими,
лодката ще пусна по вода,
с теб да плуваме, живот любими.
Величка
*Стихотворението е преведено на чуждестранни преводачи и поети
и е в книгата "Светлина от мрака".
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
