Лорелай, защо ли...
(по песен на Scorpions)
Някога плавахме заедно,
споделяхме обща мечта,
убежище търсехме праведно
във бледата жълта луна.
Обичахме даже и болката,
която дойде с любовта,
платихме цената на мъката
и оцветихме света.
Под плаща кинжала държал си
със черния цвят на нощта,
на дявола мен обещал си,
сърцето ми стиснал в ръка.
Лорелай, тук корабът ми мина,
ти обеща ми вечността,
света ми грабна и замина,
край мен е сивата мъгла.
Лорелай, за мене стана,
не се събудих от съня,
доверие към всяка дума,
защо ли питам се сега.
Лорелай...
Някога виждахме в свещите
пламък на сродна душа.
Днес през разбити илюзии
твоето име изричам в нощта.
Защо ли в светлина от слънцето,
пробляснало над пустата река,
със болката, пронизваща сърцето,
обичам още Лорелай... и песента.
Лорелай, тук корабът ми мина,
ти обеща ми вечността,
света ми грабна и замина,
край мен е сивата мъгла.
Лорелай, за мене стана,
не се събудих от съня,
доверие към всяка дума,
защо ли питам се сега.
Лорелай...
© Елисавета All rights reserved.
