Лошите деца
„Кой, каквото прави, за себе си го прави.”
Лунна нощ, красива, ясна...
Нова приказка прекрасна
пак за тебе наредих.
Чуй я, мило, стих по стих!
Лястовичка бързокрила
под стрехата дом си свила.
Снесла пъстри яйчица
и под своите крилца
с топла ласка ги покрила.
Песнички им пяла мило,
галила ги със крачета
с много обич във сърцето.
Минали се бързо дните.
Скоро майката честита
се сдобила с рожби сладки.
Още нямали „забрадки”,
нито пухкави перца
върху нежните крилца.
Нямали си и опашки,
за да литнат те юнашки
като мама Лястовица
към опънатата жица.
Били голи-голенички
мамините малки птички.
Нощем непробудно спели,
тъй укрепвали, растели.
Били гордостта голяма
те на свойта мила мама.
Но идилията мила
много кратко продължила.
Малкият им дом чудесен
много скоро станал тесен.
Карали се трите птички,
щом останели самички.
Няма ли я мама вкъщи,
Черньо тропал и се мръщел,
биел другите с крилцата,
бутал ги със раменцата,
ритал ги и със крачета:
- Бързо място направете!
- Аз от вас съм най-голям,
искам да остана сам!
Срещу него във гнездото
Ласта мръщела челото:
- Място и за мене има.
Аз съм щерката любима!
И Сърдитко не отстъпвал,
грубо с клюна той ги дръпвал:
- Ще те клъвна по окото!
Мое ще си е гнездото!
Я навън се изместете!
Хайде, мърдайте и двете!...
Тъй се случила бедата
във гнездото под стрехата.
Вкопчили се в грозна битка
Черньо, Ласта и Сърдитко.
Биели се със крилете,
както правят враговете.
С клюновете се кълвели...
Но докато се гневели,
те дома си разрушили
и през цъфналите сливи
към земята полетели
като три снежинки бели.
Тупнали насред лехата,
под цветята на тревата,
птиченцата неразбрани -
насинени, изподрани.
А пък горе, под стрехата,
майчицата им, горката,
от уплаха полужива
занареждала горчиво:
- Ех, дечица неразумни,
ако бяхте кротки, умни,
мили, нежни, добродушни
и дечица по-послушни,
тук, под своите крила,
гушкала ви бих била!
Вече нямаме гнезденце -
топло, сигурно местенце,
денем да се приютим,
нощем сладичко да спим.
Нищо, че ни беше тясно,
вий постъпихте ужасно.
Страх ме е, че Котарака
ще ви схруска, без да чака!
Мили, хубави дечица,
вярно казва тази птица.
Думите ù запомнете,
неразумни не бъдете!
Знайте, под небето ясно
няма нищо по-прекрасно
от дечица обичливи,
кротки, нежни и свенливи!
Само лошите деца
носят в своите сърца,
завистта и алчността –
рожбите на глупостта!
© Генка Богданова All rights reserved.
