Aug 15, 2015, 7:47 PM

Лошият герой

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Не ми се иска да те плаша, но от мен ще те боли.
След любовта, сърце не ми остана... Моля, разбери. 
Не винаги съм бил такъв, от добрите, най-добрия бях...
Но в живота тези не успяват... със сълзи на очите го разбрах...

 

Правих много добрини, но винаги от тях си патих...
Затова обърнах другия лист и този образ мой забравих...
Сега съм лошият герой, причината на другите да плачат.
Да звънят по късни часове и че не вдигам да откачат...

 

Но ти... в теб виждам онази част от мен, която съм забравил.
Караш ме да се подсещам, колко много бих за теб направил...
Недей така! Недей ме връща пак в отминали години...
Жесток съм, през сърцето ти ще мина, като буря... Затова прости ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Викторио All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...