Лошото в себе си събрах го
Знам какво е да си гара
и чужди влакове да я пресичат.
Релсите се губят във безкрая,
а пътищата вечно криволичат.
Знам какво е да си празен -
чувствата отлитат без задръжки.
Минават всички, сякаш си прокажен,
но ти ги стискаш, зъбите - по мъжки.
Знам какво е да си пропаст -
стръмните ù ровове прокуждат
и те разяждат сякаш като болест,
а падналите в нея се не връщат.
Знам какво е да си болка
и някой да изпробва смелостта ти -
да сипва сол, единствено да види колко
е волята, прагЪт на храбростта ти.
Лошото във себе си събрах го
и колко е, направо ще се смаеш.
Разбрах какво е страх и гняв, но
разбрах го аз и ти ще го узнаеш!
© Деница Красимирова All rights reserved.
