Знам какво е да си гара

и чужди влакове да я пресичат.

Релсите се губят във безкрая,

а пътищата вечно криволичат.

Знам какво е да си празен -

чувствата отлитат без задръжки.

Минават всички, сякаш си прокажен,

но ти ги стискаш, зъбите - по мъжки.

Знам какво е да си пропаст -

стръмните ù ровове прокуждат

и те разяждат сякаш като болест,

а падналите в нея се не връщат.

Знам какво е да си болка

и някой да изпробва смелостта ти -

да сипва сол, единствено да види колко

е волята, прагЪт на храбростта ти.

Лошото във себе си събрах го

и колко е, направо ще се смаеш.

Разбрах какво е страх и гняв, но

разбрах го аз и ти ще го узнаеш!