Обичал да ловува
и сам се хвалел дори.
Убивал глигани, зайци,
пернати, сърни,
но най-любимата му плячка
се оказала жените.
Тичал след тях и денем,
и нощем.
"Слабост са ми!"
навред разказвал той.
За неговия лов,
цели градски легенди се носят.
Обичал лова на жените,
но вечер самота го обземала.
Сам-самичък като вълк
в своята тъмна стая
заспивал с надеждата,
любовта да го прегърне.
© Bez ime All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави, Ади! Замислящи стихове! 