Любовно

Любов, сладко чудовище.

Изверг блажен из чудеса.

Търся твое съкровище —

Виждам висши в теб небеса.

В земя долу май че падам

И без обич, прелест чудна

Отделен тъй силно страдам

Любя жена скъпа, трудна.

Хем ме радваш, хем ме мъчиш

Изчадие с име любов,

Страст двулика как се пъчиш

О, ти ценен, изрод суров.

Тръгваш вече ах, раздяла!

В теб двойствена е природа

Ако да си можеш бяла,

Но и черна като ода.

Напаст, страшник, чудовище

Какъв добър герой даже,

Любов моя, съкровище

Или злодей кой ще каже?

М. Христов