Луди мечти
Някъде из лунното наричане
врекох ти се с цялата си същност.
Срам жигоса моето „Обичам те!”
взломно влязох, сякаш в чужда къща…
Твоя станах, не попитах нищо...
Сватовете – луди грехове.
Коленичихме... Олтар среднощен.
Дар ми даде – вятърни коне…
И такава, крита и отричана
с теб венча ни нощното небе.
Вместо пръстен даде ми очите си,
Кум ни стана житното поле,
храм венча ни – дънера вековен,
брачно ложе – младата трева,
дарове – звезди пред теб положих
в балдахин от билки и цветя…
Този сън е толкова потаен,
че от скрити думи най-боли.
Може би единствен Господ знае
колко струват скритите мечти.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
