danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Apr 4, 2011, 12:17 AM

Луди мечти 

  Poetry » Love
888 0 10

Някъде из лунното наричане

врекох ти се с цялата си същност.

Срам жигоса моето „Обичам те!”

взломно влязох, сякаш в чужда къща…

 

Твоя станах, не попитах нищо...

Сватовете – луди грехове.

Коленичихме... Олтар среднощен.

Дар ми даде – вятърни коне…

 

И такава, крита и отричана

с теб венча ни нощното небе.

Вместо пръстен даде ми очите си,

Кум ни стана житното поле,

 

храм венча ни – дънера вековен,

брачно ложе – младата трева,

дарове – звезди пред теб положих

в балдахин от билки и цветя…

 

Този сън е толкова потаен,

че от скрити думи най-боли.

Може би единствен Господ знае

колко струват скритите мечти.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??