Лудост
Понякога, за някого си струва,
наопаки да завъртиш света…
Че лудост с мъдрост, знам, не се купува,
а с въглен, взет потайно от жарта
и кътан в пазва, близо до сърцето…
Какво, че от искрите му боли.
Решиш ли да обяздваш ветровете,
ти трябва не покорство, а искри.
И дързост, сам да бъдеш жива клада,
и вяра, притаена в две очи…
Днес пак ме мами изгревът в зората,
и сякаш шепне: „Тръгвай и лети…”
Да, знам, че вчера тежко ме раниха,
не в честна битка. С удар зад гърба.
Но глътка обич днес отново стига
в небето като птица да летя…
И да те следвам, обич светлоока,
за да съм с теб дори накрай света.
Човек щом търси своята посока
е истински и верен в любовта…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
