nasko-yanev
27 results
Дим
Селянинът сграбчи своя бел
и почна с пот на чело да обръща.
Но знаеше- смъртта с парабел
ще навести и неговата къща. ...
  343 
Ад
Прекрачих прага на злостния ад -
улови ме той с гняв за ревера.
В самотата, сетил смъртния хлад
ми остана последната вера – ...
  298 
Капчицата дъжд се стича по гърба на кафявия улук -
пътуване стремглаво към земя опорочена.
Нещастна и щастлива, навред , и там, и тук!
Безропотно крещяща от Съдбата огорчена.
Безжалостно обичаща и мразеща навред, ...
  373 
Безкрайно много хаос тая у мен -
различен свят тъмничен и студен,
копнежи по един несбъднат зов.
Безкрайно силно мога да извия,
тъгата на мъдруващ прах да стрия, ...
  367 
Мечта
Понякога мечтая да съм стих,
написан от нерадостен поет.
И може би във втория куплет
да бъда безгранично тих. ...
  361 
Животът
Животът, братя, никак не е сложен –
едно сърце – безкрайна морска шир.
Ненужен ни е погледът тревожен,
тъй нужен ни е вътрешния мир. ...
  480 
Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.
Да не ме боли на всяка рима ...
  322 
Изгрев
Въздъхна тежко изгревът сломен
от бяла февруарска метонимия.
"Какво ще прави днес ранимия
ми ден? ...
  475 
Дори да имах нещичко наум
за моята насилена земя,
отдавна то безхлебно онемя
във този шум.
Във който всяко голо хайку порно ...
  629 
Сред примигващи мъчно фенери
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.
И пред моята старческа младост ...
  409 
Към България
Оплаках те преди да те затрият,
Родино моя, ти скръбна моя стряха.
За тебе, но защо ли те умряха
и защо ли гният? ...
  405 
Полет
Тъй лесна ми се струва радостта,
когато съм в безпаметно нещастие
и вечното премръзнало причастие
на младостта. ...
  424 
Отдавна прочетени в мене
лежат доста хубави страници
със мирис на мъдрост и бяс.
Но някак внимателно дреме
в душата ми мнителна граница ...
  339 
Чудовище
Нещо много чупливо се гърчи и плаче
във мене. Душа ли, сърце ли – не зная.
Като насилено, смачкано малко сираче,
като Божа сълза втвърдена в безкрая, ...
  357 
Отдавна всички чувства са бездомни
и гаснат по тъмничните кьошета.
Съдбата им безлична и проклета
след време никой няма да си спомни.
След време никой няма да попита ...
  465 
По стрелките на нощния ден
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен рефрен
профучават коли, колелета.
Аз стоя със замръзнала пот, ...
  333 
Хълм. Страшен, висок и белязан
от нежни и словесни ръкавели,
по него тихомълком се катери
дума и съблазън.
Болка. Разнолика и размита ...
  453 
Времето
Непознатото. Празнота във непонятна амалгама,
забъркана от хиляди истории зловещо неразказани.
Голгота за контурите на потърсената същност
от не един човек и не една човешка драма, ...
  379 
Не възкръсвайте, априлци
По повод навечерието на 138-мата годишнина от избухването на Априлското въстание.
В навечерието на Христовото Възкресение
сте подготвяли телата си за кървав погром,
сърцата и душите - за свобода и спасение, ...
  462 
Писмо до Достоевски
Реших до теб да пиша, че си близък
на моите парадокси-метастази.
И баш сега, когато май е низък
Княз Мишкин и бесовски попрегазен. ...
  462 
от дълъг път скиталецът се връща
самотен
уморен
с успех паричен
постигнат с кръв ...
  368 
Дъждовно
Когато е дъждовно в ален блян,
започва да лети безмерно луда
Душата ми. Раздърпана, без свян,
пътува нейде бързо и с почуда ...
  571 
Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...
  575 
Самотата си възпях в усамотение
и със себе си се уча да живея.
И в мене няма капчица съмнение,
че всичко вече мога да изпея.
Че смисълът е в мислите самотни ...
  397 
Лудост
"Знаеш ли, брат, какво има в душата ми и колко ми се иска да го оставя на хората! Как биха се потресли те от това, което бих могъл да им кажа. То всеки ден къса душата ми, разяжда сърцето ми, но аз няма да го дам, няма да го изрека - хората не заслужават..." - думи на Яворов към Михаил Кремен ...
  442 
Постоянно
Напоследък трудно проронвам сълзи. Уморен съм и чувствам без чувство.
Сякаш хаосът във мен и отвън ме смрази. Сякаш някакво ново изкуство
ме влече към коптор безстопанствен насън. Стопанисва го призрачна болка.
И от подлия праг тя наднича навън. И ме вижда. А аз със двуколка ...
  505 
Пролет
Пролет моя, моя вярна пролет,
бяла те наричаше Вапцаров сред руините
от неговата битка със Живота,
проведена с копнеж по Филипините, ...
  483 
Random works
: ??:??