Лудост е
Лудост е
Лудост е да искам да си тук,
когато пътищата ни са разделени,
дори след наш'те срещи закъснели.
Лудост е да чакам пак без звук,
да сплитаме ний пръсти побелели,
дори да са за ласки закопнели.
Лудост е да моля в тишината
за тази част от миговете бели,
когато сливаме се с поглед зажаднели.
Лудост е, когато името изричам
и в твоя образ очите ми са спрели,
а в здрача чувам вихри побеснели.
Лудост е, но знам, че те обичам
и в другия живот ще бъдем оцелели,
и пътищата си ще сме преплели.
© Мартина All rights reserved.
, ще мине 
