Лудост е да се затвори птица
Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
Но напоследък трудно се лети.
Да полетиш е чиста проба лудост,
че всичко се отмерва във пари,
и ценност са безочие и грубост.
Живея в настръхнал вълчи свят
и всяка сутрин слагам вълча кожа,
излизам вън във сивия си град,
а сивото ме взема за заложник.
Но пеперудената ми душа
отвътре блъска яростно с юмруци,
а съвестта крещи: Лъжа! Лъжа!
Знам, лудост е да се затвори птица!
© Красимира Михайлова All rights reserved.
