Лумпенът - изгасващата светлина на съзнанието
Печален образ изтъкан от сивота -
белей брадата ти небръснато набола
от туй, че осъзнал си мъдростта -
пред Бог Човещината винаги е гола!
В невинността да си това което си -
продукт на някого и нещо сиво, грозно
светлеят във окото ти звезди
и тихо гаснат, без това да е помпозно.
В секундите в които те видях
като вампир възневидях огледалата!
Изтлява във сърцето звезден прах,
на възрастни превръщат се децата.
Зарадвах се, че тука те намирам -
забравена картина в тъмен ъгъл!
Сърцето ми да бие не се спира
Намерило пред теб и Рай и Пъкъл.
/Вдъхновено от картината на Илия Йончев "Лумпенът или угасващата светлина на съзнанието"
https://m.facebook.com/103000840484717/photos/%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE50-%D1%85-90-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BB/308837856567680/
и размишленията над нея на Калин Ганчев.
© Ангел Милев All rights reserved.
