Луна
Луна
Навън вали,
студено е сега,
мрак настъпва,
мрак и суета...
но въпреки това,
тази нощ си има красота,
различна е - има своята луна.
Чиста като момина сълза,
тя блести съвсем сама
там горе, на небето,
гледам я и озарява ми сърцето..
Мисля и запитвам се сега,
как така съвсем сама
е оцеляла досега?
Не е ли тя тъй самотна,
без другар, без любим,
без баща незаменим,
без майка тъй грижовна,
без сестрица кротка и гальовна.
Мисля, питам, но уви,
красивата луна все мълчи.
Може би, както всеки на света,
и луната има тайничка една,
която стриктно тя прикрива,
и на никого не разкрива...
© Владимир Вълов All rights reserved.
