Луна...

Poetry » Love

1.1K 0 0

Всяка нощ насън ти идвам

през лунни лъчи, до теб да бъда,

до устни твои, нежни, медни

цяла нощ милувам аз, бакнувам.

Но преди зората тихо глас се чува

"Ставай, ставай, момче,

нощта мина, време е да се тръгва".

Ох, луно, сестро мила,

я позволи през твоите лъчи

с мен да взема и мойта любов,

мойта надежда, щастие и сила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0