Изстрел, екот, после тишина.
Прозорецът се свлича на малки стъкълца.
Отпред се ширва нощта.
Мракът облъхва с мирис на липа.
Куршум, изстрелян срещу луната,
Две треперещи ръце,
Чаша, разбита в стената,
Кръв, която не спира да тече.
Юни е, месец на любовта,
Куршум в луната и островърхи стъкълца,
От вените се леят водопади на страстта,
А липата тихо лее вкус на тъга.
© Ваня Накова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
