3.06.2016 г., 7:59  

Луна

495 1 0

Изстрел, екот, после тишина.

Прозорецът се свлича на малки стъкълца.

Отпред се ширва нощта.

Мракът облъхва с мирис на липа.

 

Куршум, изстрелян срещу луната,

Две треперещи ръце,

Чаша, разбита в стената,

Кръв, която не спира да тече.

 

Юни е, месец на любовта,

Куршум в луната и островърхи стъкълца,

От вените се леят водопади на страстта,

А липата тихо лее вкус на тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...