3.06.2016 г., 7:59  

Луна

487 1 0

Изстрел, екот, после тишина.

Прозорецът се свлича на малки стъкълца.

Отпред се ширва нощта.

Мракът облъхва с мирис на липа.

 

Куршум, изстрелян срещу луната,

Две треперещи ръце,

Чаша, разбита в стената,

Кръв, която не спира да тече.

 

Юни е, месец на любовта,

Куршум в луната и островърхи стъкълца,

От вените се леят водопади на страстта,

А липата тихо лее вкус на тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...