May 10, 2008, 1:29 PM

Луната 

  Poetry » Love
688 0 13
От сдраното сетре на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица

в солените си длани. От скалите
към него гледах алчно, завистливо,
като скъперник към купчина злато
как страстно я целува. На отвито,
заспало тихо, приказно красиво,
момиче ми приличаше луната.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??