Спокойна нощ събужда спомени далечни.
Портокалова, луната тихо дреме...
Звезди омайни лъжат, че са вечни.
Тишината шепне за едно красиво време.
Някъде далече чайките ликуват...
Луната приближават облаците гъсти.
Една жена ридае, страда и тъгува,
а дърветата се галят с тънки пръсти.
Вятърът прегръща всичко и говори,
легенди стари разказва за града...
Луната събужда се и вече спори,
тя видяла е тъгата на самотната жена. ...