Луната и вятъра
Спокойна нощ събужда спомени далечни.
Портокалова, луната тихо дреме...
Звезди омайни лъжат, че са вечни.
Тишината шепне за едно красиво време.
Някъде далече чайките ликуват...
Луната приближават облаците гъсти.
Една жена ридае, страда и тъгува,
а дърветата се галят с тънки пръсти.
Вятърът прегръща всичко и говори,
легенди стари разказва за града...
Луната събужда се и вече спори,
тя видяла е тъгата на самотната жена.
Нежният ветрец твърди, че е била щастлива,
видял в очите пламъка на любовта...
Луната пък разпалено и живо протестира,
как тя плакала е жално в нощта...
© Папи All rights reserved.
