Луната обясни ми се в любов
Луната обясни ми се в любов
с лъчи целувки, после ми намигна,
а вятърът подслушваше готов
вестта да разнесе усмихнат.
Звездите ръкопляскаха във хор,
затрепкаха във блясък струнен,
щастливец аз - галантен метеор
луната си обгърнах с пръстен чуден.
Нощта събра вълшебен дар
от хиляди неонови брилянти,
облак стар на бури господар
изпрати капчици - безкрили музиканти.
Послание ни даде - ясен гръм,
любовно сричаше зората
и слънцето надигна се от сън,
целуна ни и светна на земята.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
