May 13, 2010, 11:58 AM

Лунатично... 

  Poetry » Other
612 0 3

Пълната луна се разлудува,
дърпа ме към своя дом.
Праща ми звезди да ме целуват
и любов ми дава шепнешком...
Пълната луна,
къде  отива?
Гмурна се в небето и умря,
а мъглата бавно ме повива...
Глад на вълк и тишина..

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ммм....определено си заслужава заглавието!Поздравления!
  • Поздравления и от мен!
  • Наистина си го представих...
    Малко страшничко, но страхотно описано - наистина вълчи стих!
    Поздравления!
Random works
: ??:??