Лунен сън
Нощта спотаява безбройните тайни
със страсти разпалени, с паметен зов
и дъхав е мракът, мечтите омайни
за чувства всесилни и вечна любов.
Аз мисля за теб, а в небето луната
блести емпирично със своята мощ,
сред облаци сиви, с лъчи в тъмнината
потрепва загадъчно в звездната площ.
Вълнува ме твоята явна небрежност,
прописвам катарзисно тъжовен стих,
луната заспива в мистична безкрайност,
нощта ще дочака пак изгрева тих.
И ти си до мен в тази нощ, тъй красива,
в прегръдка ръцете ни сплита мигът,
в сърцата любов извисена прелива
и сливаме устни поредния път.
Когато отворих очите си вече
в скута си безгрижен пое ме деня,
в действителност ти си от мене далече,
но в мен да бушува остана съня.
© Силвия Милева All rights reserved.
