Jan 29, 2011, 8:23 PM

Лунна нощ

  Poetry » Love
757 0 1

Прегърнах нежността в лунната нощ

и вкусих за първи път нейните устни.

Вятърът развяваше косите ù,

гъделичкащи моето лице.

Нежната ù кожа настръхна от лекия полъх,

носещ аромата на диви цветя.

Птички чуруликат в лунната нощ,

всякак знаят за нашата любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...