Лунна приказка

Вървя по лунната пътека,

пред мене лунна планина.

Със хиляди кристали свети,

над мене бледата Луна.

Вървя по лунната пътека

сред бяла лунна светлина.

Усмихва ми се нежно цвете,

звъни със цветна тишина.

Вървя по лунната пътека

със боси, пъргави нозе.

Край мен прелитат пеперуди,

с прозрачни, стъклени крилe.

Вървя по лунната пътека,

птици пеят в леден хор.

Боса под звездите ходя,

под звездите от неон.

Искам някой да ме чуе.

Ехото звъни.

Сталактити, сталагмити. Лунна красота

Светят лунните кристали. Спира ми дъха.

Вървя по лунната пътека.

Пред мене лунна планина.

Още малко и ще стигна

до бездна с лунна светлина.

Зад хребет Слънцето изгрява

Светва лунна планина.

И крисалите запяват,

с нотите на цветната дъга.

Зад хребет Слънцето изгрява,

Стопява лунна планина.

Вървя по лунната пътека,

пее моята душа душа.