Лунна соната

Poetry » Philosophical

1.4K 0 8

Изпод старите клавиши на раздрънкано пиано

звучи бавно във лунната нощ

сонатата лунна - фалшиво и странно.

Проблясва луната в прозореца. Нощ...

Вятърът облаци кухи разнася -

сонатата рязко минава в стакато,

минорно отеква в стаята празна,

екот ръждясал. Диезът пропада.

Без диригент, без нотни листа

разнася се лепкаво скърцане, грозно -

въздухът свири „Токата и фуга",

завеси откриват прозорец отворен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

darisss (Дарина Шопова)

БравоДокосна ме!

2007-11-02T16:26:25+02:00
Greenish (Диана)

за повторението в първия куплет - то е умишлено. както за "лунна", така и за "нощ". а иначе - мерси за коментарите

2007-11-02T15:02:01+02:00
Love (Ванина)

Хареса ми!

2007-11-02T12:39:56+02:00
Addien (Андромеда)

Мда,и мен ми направи впечатление...представих си нощната картина с пианото,с облаците и Луната и наистина е наситено с някакво напрежение - което те държи до последния стих :P Браво от мен!

2007-11-02T12:07:09+02:00
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Поетическа не знам, ама много висока музикална култура :`p

2007-11-02T12:03:58+02:00