Greenish (Диана)
40 110
Nov 2, 2007, 12:00 PM

Лунна соната 

  Poetry » Phylosophy
1071 0 8
 

Изпод старите клавиши на раздрънкано пиано

звучи бавно във лунната нощ

сонатата лунна - фалшиво и странно.

Проблясва луната в прозореца. Нощ...

 

Вятърът облаци кухи разнася -

сонатата рязко минава в стакато,

минорно отеква в стаята празна,

екот ръждясал. Диезът пропада.

 

Без диригент, без нотни листа

разнася се лепкаво скърцане, грозно -

въздухът свири „Токата и фуга",

завеси откриват прозорец отворен...

© Диана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • БравоДокосна ме!
  • за повторението в първия куплет - то е умишлено. както за "лунна", така и за "нощ". а иначе - мерси за коментарите
  • Хареса ми!
  • Мда,и мен ми направи впечатление...представих си нощната картина с пианото,с облаците и Луната и наистина е наситено с някакво напрежение - което те държи до последния стих :P Браво от мен!
  • Поетическа не знам, ама много висока музикална култура :`p
  • Много хубаво.Прекрасно е.
    С много обич, Диана.
  • Хубаво е,само малко в първия куплет се повтаря "лунната","лунна" и "луната"...пренатрупва се

    п.п Поне мое мнение...иначе стиха е добър!
  • Харесва ми!
Random works
: ??:??