Лунна соната
Изпод старите клавиши на раздрънкано пиано
звучи бавно във лунната нощ
сонатата лунна - фалшиво и странно.
Проблясва луната в прозореца. Нощ...
Вятърът облаци кухи разнася -
сонатата рязко минава в стакато,
минорно отеква в стаята празна,
екот ръждясал. Диезът пропада.
Без диригент, без нотни листа
разнася се лепкаво скърцане, грозно -
въздухът свири „Токата и фуга",
завеси откриват прозорец отворен...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
Докосна ме!
и наистина е наситено с някакво напрежение - което те държи до последния стих :P Браво от мен! 
