Greenish (Диана)
40 110
2.11.2007 г., 12:00 ч.

Лунна соната 

  Поезия » Философска
1048 0 8
 

Изпод старите клавиши на раздрънкано пиано

звучи бавно във лунната нощ

сонатата лунна - фалшиво и странно.

Проблясва луната в прозореца. Нощ...

 

Вятърът облаци кухи разнася -

сонатата рязко минава в стакато,

минорно отеква в стаята празна,

екот ръждясал. Диезът пропада.

 

Без диригент, без нотни листа

разнася се лепкаво скърцане, грозно -

въздухът свири „Токата и фуга",

завеси откриват прозорец отворен...

© Диана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БравоДокосна ме!
  • за повторението в първия куплет - то е умишлено. както за "лунна", така и за "нощ". а иначе - мерси за коментарите
  • Хареса ми!
  • Мда,и мен ми направи впечатление...представих си нощната картина с пианото,с облаците и Луната и наистина е наситено с някакво напрежение - което те държи до последния стих :P Браво от мен!
  • Поетическа не знам, ама много висока музикална култура :`p
  • Много хубаво.Прекрасно е.
    С много обич, Диана.
  • Хубаво е,само малко в първия куплет се повтаря "лунната","лунна" и "луната"...пренатрупва се

    п.п Поне мое мнение...иначе стиха е добър!
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??