Aug 30, 2009, 2:41 PM

Лунна светлина

  Poetry » Other
705 0 0

На лунна светлина аз не мога да заспя,
очите ми искрят в мрака.
На лунна светлина аз стоя под дъжда
и си мисля, че някой ме чака.

На лунна светлина аз не мога да заспя,
отдавна всичко вече е заспало.
Нощ е, а искам да се върне денят
и да ме огрее в топлото си одеяло.

На лунна светлина аз не мога да заспя,
стоя си и броя звездите.
Погледнах луната, а тя ме огря
и ме погледна право в очите.

На лунна светлина аз не мога да заспя,
стоя си в стаята сама.
Но се съмна и слънце изгря,
а аз посрещнах с усмивка деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...