Да превърнем света в поезия!
Луната се рони в леда на брокат и на блясъци.
Вятърът хлъзга се бавно, отрекъл посоките,
стига до мен и обръща снега ми на пясъци.
Стига до теб и към моето бъдеще води те.
Вляво тупти на Вселената вена забързана
и аритмично очаквам те в нощ от романи.
Идваш на пръсти. За шнолка, звезда съм си вързала.
Идваш по вятъра, за да целунеш душата ми.
Знам, че те има и чувствам по мен аромата ти –
плодово – сладък е, като узряла смокиня.
Вчера видях те в съня си, и теб, и Луната и
ти бе до мен, и те исках. И после те имах.
Нямам търпение да се откъсна от себе си.
Виждам небето – прегръща Земята и глези я,
трие страдание, мъка и всякакви белези.
Хайде ела, да превърнем света ни в поезия!
© Деница Гарелова All rights reserved.
