Лутане
586
0
1
Започваш живота си от нула
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата
Едно след друго нижат се безспир
И виждаш, че след всяка дата
Се разширява вътрешния мир.
Решението пък за всяко нещо
В спор с другия човек в теб
Се разклонява на редно и нередно
И на два живота - преди и след.
Тогава, разклоненията на живота са безкрайни
Защото няма вярно, грешно
А само вариации, понякога брутални
И лутане в самата нула вечно.
© Hristo Hristov All rights reserved.
