2.04.2024 г., 15:18 ч.

Лутане 

  Поезия » Философска
191 0 1

 

 

Започваш живота си от нула

Изпълнена с целия безкрай

С желание да стигнеш на върха на кула

Или до някакъв измислен рай.

 

Минават си годините, числата

Едно след друго нижат се безспир

И виждаш, че след всяка дата

Се разширява вътрешния мир.

 

Решението пък за всяко нещо

В спор с другия човек в теб

Се разклонява на редно и нередно

И на два живота - преди и след.

 

Тогава, разклоненията на живота са безкрайни

Защото няма вярно, грешно

А само вариации,  понякога брутални

И лутане в самата нула вечно.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И как с годините и ние се променяме. Така е. Поздравления
Предложения
: ??:??